Делничните грижи са противно занимание. Улисани в тях, пропускаме големите новини. От година в България тече знатно погребение. Прощаваме се с неизменния ни спътник в последната 30-годишна история. Отива си икономическият неолиберализъм, чийто правила и рецепти предначертаха живота ни – от икономиката през институциите до въпроси като тежестта на ученическите раници. Имаме труп. Изпращан е по християнски – за него се говори или добро, или нищо, тоест нищо. Но няма християнски мотив в мълчанието. Започне ли да се говори, ще бъде повдигнат въпрос за цената, която българският народ плати за грешките на трупа приживе.

 

 

След реституция през 90-те години, държавата в лицето на столичната община си връща собствеността върху къщата на Пейо Яворов. Нпо-та, фирми или “съобщества” не успяха да спасят символа. Може ли митинг да накара частника, който и да е той, да направи от къщата музей, тоест да развива благотворителност? Не.

 

Делничните грижи са противно занимание. Улисани в тях, пропускаме големите новини. От година в България тече знатно погребение. Прощаваме се с неизменния ни спътник в последната 30-годишна история. Отива си икономическият неолиберализъм, чийто правила и рецепти предначертаха живота ни – от икономиката през институциите до въпроси като тежестта на ученическите раници. 

 

Преди всичко трябва да се направи разяснение какво точно означава терминът. На медийно и фейсбук ниво в последните години неолиберализмът се установи като доктрина, подкрепящи бежанци, хомосексуалисти, етнически и други малцинства. Но това са само част от характеристиките на идеологията, засягаща човешките права. 

 

По-важна е икономическата съставка на понятието – неолиберализмът е придатък на теорията за “абсолютна свобода”, родила свещената крава “икономика без държавна намеса”. 

 

Частна собственост, пазар, свободни цени, нулеви правителствен контрол и интервенции, минимална администрация, ниски данъци, без бариери пред желанията на субектите - това са елементите на икономическия неолиберализъм. Сам построен върху ценността “без граници”, той навлиза в околни територии - настоява за абсолютна свобода в сфери като образование, здравеопазване, екология и т.н.

 

30 години тази идеология бе лозунг, който всестранно трябваше да следваме. Имаше възражения, но се възприемаха като ехо от тоталитаризма, към който комунисти и русофили ни тласкат. 

 

Ако днес някъде по света живее туземно племе, и пришълец му покаже мобилен телефон, то няма да види в него едно от многото комуникационни средства.

 

Ще види божи атрибут.  Точно така през 1989 г. в изолираната и туземна България бе спуснат икономическият неолиберализъм. Политици, медии, университетски преподаватели и другите подразделения на елита го възприеха като свише безалтернативно добро. 

 

А в действителност той е най-обикновен човешки продукт, притежаващ алтернативи и срок на годност. 

 

Още малко пояснения. Родоначалник на съвременния икономически неолиберализъм е Фридрих Хайек. Опечален от австрийския опит през 30-те години на XX век, той стига до извода, че всяка държавна намеса води до диктатура. В случая – Австрия отива в лапите на Хитлер. Тезите на Хайек са контрапункт на Джон Мейнард Кейнс, който вижда държавната намеса като благотворна за капитализма. Хайек става  знаме за водещата западна икономическа мисъл след Втората световна война, което ще бъде забито върху трупа на социалистическия блок след Студената. Трябва да дойде икономическата криза от 2009 г., за да се прозре, че рецептите на  Хайек не само не са универсални, но и произхождат изначално от изкривяване на действителността – в родината му Австрия през 30-те няма нито данъчна, нито монетарна намеса. 

 

Не несвободата, а свободата е приветствала Хитлер.

 

Историята е пълна с политкоректни заблуди.

 

Така или иначе победата на капиталистическия запад в края на миналия век стана повод икономическият неолиберализъм да бъде привнесен във вече бившия социалистически блок. Доктрината за “абсолютната свобода” помагаше на западните корпорации при завземането на източните територии. При бариери и протекционизъм щеше да им е по-трудно. Освен това, туземни общества като българското бяха ползвани като опитно поле за проверка на следствията. България, която бе най-верният сателит на СССР по-рано, прие безрезервно и слугински този “чужд опит”. 

 

Захласването по “абсолютната пазарна свобода” се превърна в слепотта за многото други доктрини, също характерни за капитализма. 

 

Така или иначе след кризата през 2009 г. световната икономическа мисъл започна все по-често да показва недостатъците на Хайек. Светът се промени. а Тръмп и новият консерватизъм са едно от следствията. Макар у нас икономически дебат да не се водеше, промени се и България. 

 

Точна това се случва през последната година като закъсняла рефлексия от западните тенденции.

 

Без заглавия, шумно опело и тиради, страната ни също се прощава с икономическия неолиберализъм.

 

Имаме поредица от събития. Хората ги забелязват, но не съзнават какво точно означават:

 

  • След реституция през 90-те години, държавата в лицето на столичната община си връща собствеността върху къщата на Пейо Яворов. Обществото приема със спокойствие и надежда покупката, защото препредавана от едни частни ръце на други се е превърнала в руина. Нпо-та, фирми или “съобщества” не успяха да спасят символа. Може ли Столична община да бъде лош стопанин? Да, но един митинг под прозорците на Фъндъкова или неин наследник ще принудят местната власт да я превърне в бляскав музей. Може ли митинг да накара частника, който и да е той, да направи от къщата музей, тоест да развива благотворителност? Не.

 

  • Демократична България е най-либералната от всички либерални политически сили. Кандидатът й за кмет в София Борислав Игнатов обещава в дни със замърсяване да не се допускат в градския център коли, регистрирани в други общини. Идеята се прилага в европейски градове. Но какво означава тя? Означава, че дори Игнатов и Демократична България удрят пирон в ковчега на икономическия неолиберализъм. Избирателност спрямо колите означава държавна или общинска намеса. Не да се движат свободно, а да бъдат ограничавани. Колкото налудничаво да звучи, хайекианската рецепта е друга: автомобилите се движат без проблем, въздухът става толкова мръсен, че населението почва да се изнася по селата – за да не се изнесат и те, останалите столичани сами слизат от колите, а чистотата се възстановява.

 

  • Делегараните училищни бюджети, в пазарния вид, въведен от Даниел Вълчев през 2007 г., отдавна са история. Поредно правителство на ГЕРБ, заедно със синдикатите и образователните експерти, се мъчи да ги ликвидира. Без много шум, пак без опело, държавата си връща ролята и в тази сфера – подпомага училищните бюджетите в малки общини, погранични райони, регулира учителски заплати. И уседналост въвежда за първолаци и ясли, защото слободията не може да е повсеместна. “Сбъркахме, като пестяхме от учители”, каза на 15 септември министър Красимир Вълчев. Десетина крачки още в тази посока са нужни, за да се прозре, че многото учебни тетрадки и пособия в ученическите раници са плод на многото издателства, чийто интерес е в детските раници да има колкото се може повече купени от тях бумаги. Тоест, дължи се пак на икономическия нелиберализъм.

 

  • Бизнесът иска да внася работна ръка, тоест държавата да улеснява установяването в България на чужди кадри. Желае го по една единствена причина – у нас няма кой да работи. А недостигът отново се дължи на икономическият неолиберализъм, даващ абсолютна свобода на индивида да завърши висше образование в София или Пловдив, а после да прилага знанията си в Париж или Ню Йорк. Българският данокоплатец финансира родното образование, което пък подпомага с кадри чужди икономики – такава е сегашната система. Кой друг печели? Печели глобализма. А кой има полза от глобализма – корпорация от Франкуфрт или фирма от Смолян? Ползата е за германската корпорация. Така излиза, че в глобализма нищо глобално няма, подпомага държавни икономики, но някои от тях – големите. Нормално е малките да се защитават. Не им се умира, видяха какви троянски коне им носи икономическият неолиберализъм.

 

  • “Сегашният икономически модел не може повече да бъде двигател за развитие. Защото парата от прегряващата ни днешна икономика оглушително надува свирката на готовия да потегли към следваща гара локомотив. Защото категорично усещаме, че до голяма степен сме изразходили съществуващите икономически преимущества– дойде времето с подходящи политики и ресурси да открием нови предимства, които да увеличават потенциала за иновации и производителност на труда. Защото всяка държава има собствена съдба в икономическото си развитие. Време е България да вземе в ръце своята, а не да чака този процес да се случи от само себе си. Анализ на опита и на други държави показва, че публичната власт е отговорна да не стои безучастно отстрани, а да ускори тези процеси като: стимулира усилията за повишаване на добавената стойност на икономиката; подкрепи повишаването на технологичното ниво на всички индустриални сектори”. Това са думи на вицепремиера Томислав Дончев в програмна реч от началото на 2019 г. “Прегряла икономика”, публична власт, длъжна да се намеси”, “стимулиране на..” – и той пали свещ за неолиберализма.

 

Случващото се е ясно. Имаме труп. Изпращан е по християнски – за него се говори или добро, или нищо, тоест нищо. Но няма християнски мотив в мълчанието. Започне ли да се говори, ще бъде повдигнат въпрос за цената, която българският народ плати за грешките на трупа приживе. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

21 коментар/a

Сульо на 06.10.2019 в 17:35
Сега гнусните костовисти, седерасти и демократи-джендъри ще трябва да платят сметката по най-скъпия начин - на въжето. И простия народ дето викаше ура и долу БКП, САМО СДС да плаща докато му вземат всички пари, та 100 да стане пишман що е викал инскачал по площадите за шепа американски неолиберални плазмодия.
Мильо Лудия на 06.10.2019 в 18:59
Най-показателен е провала на неолиберализма при случая с възхода на Китай, който стана първа икономика с преобладаващо държавни фирми и при еднопартийно система.
Апостол Антониев на 06.10.2019 в 19:07
29 години капитализъм - 29 години грабеж, разруха, геноцид. Да си посипем главите с банани!
Неолиберализмът е труп, Както вече знаем: на 06.10.2019 в 19:11
Отец двоих детей Данил Беглец осужден на два года колонии за то, что во время акции 27 июля дотронулся до полицейского. Мужчина говорит, что ехал на деловую встречу, но не смог пройти мимо, когда увидел, как жестко задерживают уже лежащего на земле парня. Беглец одернул одного из полицейских за руку — отчего тому якобы стало больно. Беглец получил реальный срок, дома осталась семья, которую он полностью обеспечивал: жена Диана, двухлетний сын Алеша и четырехмесячная дочка Алиса. С сыном у мужчины была сильная связь: мальчик зовет отца ночью, звонит на его выключенный телефон и просит маму, чтобы теперь и она его не бросила.
Апостол Антониев на 06.10.2019 в 19:07 на 06.10.2019 в 20:30
6++
А си имахме прекрасен Национален Институт на 06.10.2019 в 20:41
за опазване на Паметниците на Културата, който освен с документирането им се занимаваше и с реставрация и с поддръжка...
Атанасов на 06.10.2019 в 21:15
Поздравления за Искрен Вълчев!
Никола Топалов на 06.10.2019 в 21:22
Повечето хора, запознати с последната реч на правешкия “крал”, поставят ударение върху цитата за недоносения социализъм. И пропускат далеч по-важното, а именно: председателят на Държавния съвет и генерален секретар на Българската комунистическа партия, Тодор Христов Живков разкри какво планира партийната върхушка за идните поне трийсетина години. Днес ние живеем в планирано на няколко пленума на ЦК на БКП бъдеще. Скачахме по площади, правихме се на будали с избори и митинги “против комунизъма”, ядохме бой от жандармеристи насред жълтите столични павета, заминавахме в “нормални държави”, зарязвайки всичко зад гърба си – и какво от това? Вече е било предопределено какво и как ще ни дърпа конците, предвидено било как ще реагираме. Можем с гняв да отричаме самата мисъл, че сме марионетки, да се присмиваме на “тая конспиративна глупост”... но кой се оказа глупавият? Живков очертавала това, което се случи и продължава да ни сполита сякаш изневиделица: ... Извършихме вече работата по създаването на фирмите в областта и на промишлеността и на селското стопанство. Сега предстои фирмите да се изпълнят със съдържание. Какво може да бъде това съдържание? Само онова ... което се намира в западните фирми ... – нас напълно ни удовлетворява ... Предстои цялото здравеопазване да мине на акционерен принцип ... Ако желае, всеки гражданин или фирма може да се включи, давайки нещо ... Ако не го задоволява лекаря или менюто в болницата – ще си доплати. Свободно частната практика. Така ще постъпим и с пенсионния фонд ... Акционерната фирма ще обхване като ракови образования цялото общество. ... Нови промени предстоят в данъчната система. Ще въведем данък, какъвто не е имало в България. Просто е взето от западната система. Равенство в облагане във всички сфери. ... Един другар ... ми вика: Другарю Живков, не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам ... вярно е, вкарваме вълка в кошарата, но ... вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво, то ще остане ... През 70-те години ние направихме голяма грешка като не довидяхме НТР ... и сега трябва да наваксваме ... Трябва да превърнем Народното събрание в работеща корпорация. Народните представители ще работят повече, ще имат власт ... Сега навсякъде има матриал за митингова демокрация. Ужас. Жалко че не съм млад, да развея байряка на митинговата демокрация. ... И ето че вървим (водят ни, влачат ни като добиче към кланица) по “правилния курс” оттогава та до сега – при управление на различни партии, различни правителства, уж категорично опозиционни едно на друго. Изпълниха фирмите със съдържание. Болниците станаха търговски дружества. Въведоха плоския данък. Ракът на далавераджийството наистина обхвана цялото общество. Вълците дояждат нарочените за мърша обикновени работяги. Парламентът е главен орган на олигархията. Митинговата “демокрация” пълни главите с въздуха на илюзиите под налягане. Гласността проглушава ушите, не чуваме от нея гласа на собствения си разум. Е, с НТР стана малко гаф, производство в съвременна България практически няма, но пък има богат внос на високотехнологични дрънкулки, чрез които жилото на НТР се забива в народа все по-навътре. Говоря не само за консуматорската мания, а и за оборудването, което замества човешки труд и оставя орди безработни. И докато жилото ни трови, медът почти изцяло се лее в гърлата (не напълно буквално де) на останалите на ръководна, но вече прикрита роля кадри – бившите партийци, настоящи капиталисти и техните протежета, ортаци и близки измекяри. Къде сме ние, народът, в цялата схема? Като какво сме в нея, освен консуматив? Журналистите, свидетели на “пророчеството” на 1 ноември 89-а, на следващия ден не публикували нито дума. Бе нужно да си траят, докато се пече новата порция митове за фураж на стадото, в чиято кошара пуснаха вълци. По-рано, през януари 1989-а Живков се “пошегувал” пред френски журналист, че има намерение да управлява страната до 2007-а. А на съратниците си заръчвал: “Другари, да се снишим, докато вълните на промяната отминат, и ние отново ще се изправим невредими.” Изправиха се. Даже не забелязахме кога, даже не усетихме, че са си седели през цялото време на гърба ни. И сега сме снишени от тежестта им. Колко още да се снишаваме, до счупване на гръбнака ли?
за сведение на 06.10.2019 в 22:10
Живков и живковистите сменяват социализмът с капитализъм, с оправданието за недоносен капитализъм. Демек Маркс казал, че социализмът се ражда от развит капитализъм. Нищо подобно не е казал Маркс. Имал е предвид, че колкото повече капитализъм, толкова по-зле, повече експлоатация и кризи, следователно повече революционно положение. Маркс е обичал капитализмът, но не е искал да е частен. Ако се въведе дори в джунглите на Амазония държавният капитализъм, би се радвал Маркс. Капиталист е стара дума за инвеститор. По време на Маркс, държавите са давали концесия на капиталист. Макар Османската империя да търси капиталисти да инвестират в железниците, тя държавата са всъщност основен инвеститор и поръчител, и собственик в управляваното от Добри Желязков. Та Маркс е искал държавата да инвестира, а печалбата да не се спестява. Частният капиталист не би инвестирал във всичко, и се влияе от конюнктурата. Взетата добавена стойност от частният капиталист, се спестява и се причинява финансова криза - ниско потребление и застой. ЕС чиновниците, мвф, и неолибералите, лудеят от яд, че Китай не прави приватизация, а все по силни държавни фирми, и частни подпомагани от държавата. То и япония, сингапур, малайзия, южна корея са така, било нелоялна конкуренция. А те защо 80 години бяха така. Англия в средата на 19в искат свободен пазар, за цял свят, но те дотогава имат най подкрепяната от държавата икономика, с много регулации, и робство. И когато другите се сещат да правят същото, Англия извиква дай да правим по Адам Смит, политикономика, свободен пазар. Имали са излишък на мощности в търговията и производството, а ограниченията, регулация и конкуренция им е препречила растежът и бъдещето. А колко немски фирми Германия спасява, уж да няма безработни, сме чували много през годините. На Полша и Германия, правителствената кобственост в стопанството е над 50%. Адам Смит повелява, че богаташи няма, парите не били трайни, следователно няма задържане на парична стойност, и така производството си създава пазарът. Създадени пари от производство, създават пазара за производството. ТОВА Е УТОПИЯ, хиляди пъти доказана. Адам Смит е утопия. Няма еднакви заплати по светът, малки заплати създават производство което се купува от големи заплати в други държави - които са купили евтино това производство чрез боклук - като стари автомобили и старо месо. И да няма мита и граници, и в самите държави е така, открой време. Едрият капитал прибира 20% от парсата. ПАЗАРЪТ Е БАСЕЙН НА стоки, услуги и пари, труд. Всеки може да излее своя стока, услуга, труд или пари и да вземе друго нещо – пари, стока, услуга, труд. И това е пазар. Пазара става капитализъм, когато едни изливат услуги. и стоки., но с взетите пари купуват по-малко труд. стоки,. услуги. Едрият капитал, частен, го прави. Така в басейнът парите ще са дефицит, и ще има дефлация. Но банките правят да е възможен капитализмът, като изливат парите спечелени от капиталистите, отново в басейнът, ЗА НОВИ ПЕЧАЛБИ. ПЕЧАЛБАТА Е ДЪЛГ-ЗАЕМИ Световният дълг е равен на печалбата. капитализмът е кърлеж върху пазарът - понеже големите инвеститори правят стоки и услуги но събират пари... и така намалят потреблението..
КАПИТАЛИЗЪМА на 06.10.2019 в 22:21
Франция стимулира дизоловият транспорт преди 20-30 години, и стана световна дизелова революция, с френски двигатели. За да спести пари за жилища за работници, и метро, като се изнесат французите към селата. Стимулирани от евтин транспорт. Държавна намеса, като всяка социална и икономическа революции. Хонгконг и Сингапур, като Дубай, са били с жилища по лодките, без държавна намеса в социалното жилищно строителство. И сега 90% е държавно. То къде не е, в развитият свят.
вввм на 07.10.2019 в 10:05
Капитализмът е всесилен защото е верен. Оцелява най-гъвкавия и най-адаптивен модел, това е капиталистическия. Социализмът да не говорим за комунизма са нежизненоспособни, това са рабрали ония разбойници от бкп и затова са "предали" строя. Всичко друго са само празни приказки, от сорта "дайте да дадем другари". След като най-богатата на русурс територия на ссср не можа да удържи държавния капитализъм/вид социализъм/ никой няма да може. Само държава не става трябва частна инициатива която не е казано че трябва да е безконтролна.
Така ще е на 07.10.2019 в 11:57
Докато продължаваме да сме идолопоклонници. Всяка идеология намира плодородна почва у нас, за да "разцъфти". И всяка една чужда идеология е била, за да ни ограби като народ и държава. Ние не искаме да се вгледаме в себе си, в нашите нужди и способности, в нашите цели и да създаваме своето бъдеще сами.
jkk на 07.10.2019 в 14:16
45 години създавахме и кво стана едно голямо нищо.
в отговор на един там на 07.10.2019 в 14:29
Само че, "Правешкият крал" никога не е произнасял подобни думи- за подмяната на социализма с капиталиъм или по-точно подготовката на този процес. Айде въпросният г-н Топалов да даде линк с реч на Тодор Живков за вкарването на вълка в кошарата и т.н., което предстояло и трябвало да се случи .
рвв на 07.10.2019 в 14:46
Е те бкп и техните производни сдс, бсп, герб, патриоти и пр. никога не казаха ще реставрираме капитализма, не звучи добре презвид историята на бкп, много по-мазно неутрално звучи ще вървим към "демокрация".

Напиши коментар